Посланието на патриарх Фотий до българския княз Борис-Михаил и неговият славянски превод

Татяна Славова

Resumen


Статията разглежда славянския превод на Посланието на патриарх Фотий до българския княз Борис- Михаил, запазен само в руски преписи от началото на XVI до началото на XX в. Специално внимание се отделя на езика на славянския превод (правопис, морфосинтаксис, лексика и словообразуване), чрез който става възможно датирането на превода, тъй като липсват всякакви други (литературни, исторически, палеографски, кодикологични) сведения за това. Изследването на езика позволява пре- водът да се отнесе към книжовната продукция на XIV в. и по-точно към школата на Евтимий Търновски. Причината за появата на славянския превод на Фотиевия трактат трябва да се търси в основното послание на съчинението – запазване устоите на християнската вяра и въплъщаването й в държавното управление.

Citas


Божилов, Ив. (2008): Византийският свят. Le monde byzantine, анубис, София.

Божилов, Ив., в. Гюзелев (1999, 2 изд. 2006): История на средновековна България VII–XIV в., Т. 1. анубис, София.

Божилов, Ив., а. Тотоманова, Ив. БИлЯРСКИ (2010): Борилов сино- дик. Издание и превод, ПаМ Пъблишинг Къмпани, София.

Буланин, Д. (1984): Переводы и послания Максима Грека, Наука, ленинград. вЕлИНОва, в. (2012): “Сборниците от времето на Йоан-александър и съдба-та им в балканската книжовна традиция”, в Beati Possidentes. Юбилеенсборник, посветен на 60-годишнината на проф. дфн Боряна Христова, с.276–287, София.

Гюзелев, в. (1969): Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в., Наука и изкуство, София.

Гюзелев, в. (1985): “Цариградският Фотиев модел на християнизиран вла-детел – бивш езичник”, Die slawischen Sprachen, 9, с. 19–31, Salzburg.

Гюзелев, в. (2006): Покръстване и християнизация на българите, Тангра ТанНакРа, София.

Златарски, в. (1917): “Посланието на цариградския патриарх Фотий до българ-ския княз Борис в славянски превод”, Български старини, 5, с. 3–64, София.

Златарски, в. (1927): История на българската държава през среднитевекове. Т. 1. Първо българско царство. Ч. 2. От славянизацията на държа-вата до падането на Първото царство, Държавна печатница, София.

Куев, К. (1980): “Посланието на патриарх Фотий до българския княз Борис”, в Руско-южнославянски книжовни връзки, София, с. 120–128.

Милтенова, а. (2005): “Тълкованието на молитвата “Отче наш” в Песнивеца на Иван александър”, в Acta palaeoslavica. In honorem professoeis Angelinae Minčeva, T. 2. Heron Press, Sofia, с. 83–92

Николов, а. (2006): Политическа мисъл в ранносредновековна България (средата на IX–края на X век), Парадигма, София.

Оболенски, Д. (1971 [2001]): Византийската общност. Източна Европа 500–1453, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София. [The Byzantine Commonwealth, Eastern Europe, 500–1453, London, 1971].

Симеон, митрополит, (1917): “Посланието на цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса. Преведе от гръцки митрополит Симеон”, Български старини, 5, с. 3–138.

Симеонова, л. (1988): “византийската концепция за изкуството да се управлява според Фотиевото послание до княз Борис I”, Проблеми на кул-турата, № 4, с. 91–104.

Синицына, Н. в. (1965): “Послание константинопольского патриарха Фотия князю Михаилу Болгарскому в списках XVI в.”, Труды отдела древ- нерусской литертуры, 21, с. 96–125, Москва.

Славова, Т. (2013): Славянският превод на Посланието на патриарх Фотий до княз Борис-Михаил, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София.

Тъпкова-заимова, в. (2008): “Трима папи и двама патриарси в църковна-та политика на Борис I (през погледа на някои български историци)”, в Християнска култура в средновековна България. Материали от национал-на научна конференция, Шумен 2–4 май 2007 г. по случай 1100 години отсмъртта на св. княз Борис-Михаил (ок. 835–907 г.), Фабер, в. Търново, с.13–22.

Харитонова, М. а. (2008): “Послание патриарха Фотия болгарскому князю Борису-Михаилу в переводе Максима Грека: характерные языковые черты и переводческие приемы”, в Материалы международной научно-богословс-кой конференции “Россия – Афон: тысячелетие духовного единства”, Москва, с. 328–333.

Βαλεττα (1864): Φωτίου τοῦ σοφωτάτου καὶ Ảγιωτάτου πατριάρχου Κωνσταντινουπόλεως Ẻπιστολαί ... ὑπό Ἰωάννου Ν. Βαλέττα, Ẻν Λονδίνῳ.

Basnage, J. (1725): “De Photio epusque scriptis observation”, Thesaurus monumentorum ecclesiasticorum et historicorum, T. 2. Amstelodami, 382–419.

Bernard Theatin (1718): Maximes pour la conduite du prince Michel, roi de Bulgarie, traduites du Grec en vers Francais et presentlees au Roi par D. le pere Bernard Theatin, Paris.

Bulgaris (1775): Τῶν μακαρίου Θεοδωρήτου ... τὰ σωζόμενα, T. 5. Halae, 155–184.

Ἐπιστολαι (2007): Φωτίου, πατριάρχου Κωνσταντινουπόλεως, ἀπάντα τὰ ἐργα. Ἐπιστολαί (1–193) εἰς βιβλία τρία, Т. 13, Θεσαλονίκη.

Keipert, H. (1988): “Die slavische Ubersetzung des Photius–Briefs an Boris– Michael von Bulgarien”, Gattungen in den slavischen Literaturen. Beitrage zu ihren Formen in der Geschichte, Festschrift fur A. Rammelmeyer, Bohlau, 89–113.

Laourdas, B., L. G. Westerink (1983): Photii Patriarchae Constantinopolitani Epistulae et Amphilochia, Ed. B. Laourdas et L. G. Westerink, Vol 1, Lipsae.

Migne, J. P. (1864): Patrologia Graeca. Photii Opera. T. 102. Parisiis, col. 627–696.

Montacutium (1651): Φωτίου Πατριάρχου Κωνσταντινουπόλεως Ἐπιστολαί. Photii Sanctissime Patriarchae Constantinopolitani Epistolae, per … R. Montacutiu, Londoni.

Podskalsky, G. (2000): Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 865–1459, Munchen.

White, D. S. (1981): Patriarch Photios of Constantinople. His life, scholary contributions and correspondence together translation of fifty-two of his letters, Brookline.

White, D. S., J. R. Berrigan (1982): The Patriarch and the Prince. The Letter of Patriarch Photios of Constantinople to Khan Boris of Bulgaria, Brooklin.


Texto completo: PDF

Refbacks

  • No hay Refbacks actualmente.





Eslavística Complutense
ISSN 1578-1763
ISSN-e 1988-2912

© . Universidad Complutense de Madrid
Biblioteca Complutense | Ediciones Complutense